Mar 18, 2017, 12:00 AM

*** 

  Poetry » Other
464 3 4

Всеки ден  ми е надежда.

Всеки ден ми е борба.

Гледаме се изпод вежди

с многоликата Съдба.

 

Тя ме глозга тихо-тихо.

Ръфа всеки идващ миг.

Мек пашкул са всички стихове.

В тях се скривам като вик.

 

И в река от думи плувам.

Все не стигам до брега.

Пояс хвърля ми (сънувам!)

милостивата Съдба.

 

Но не мога да го хвана.

Няма как да се спася.

Светя като черна рана

в полудели небеса.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса, Нина! Поздрави!
  • Поздравления за прекрасния стих!
  • Красиво си го написала Нина, а този " мек пашкул" на всички ни е като последен пристан. Разбирам те и те поздравявам за стиха!
  • Тъжните моменти се спасяват в лирични отклонения... Успех!😍
Random works
: ??:??