laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
18 мар. 2017 г., 00:00

*** 

  Поэзия » Другая
463 3 4

Всеки ден  ми е надежда.

Всеки ден ми е борба.

Гледаме се изпод вежди

с многоликата Съдба.

 

Тя ме глозга тихо-тихо.

Ръфа всеки идващ миг.

Мек пашкул са всички стихове.

В тях се скривам като вик.

 

И в река от думи плувам.

Все не стигам до брега.

Пояс хвърля ми (сънувам!)

милостивата Съдба.

 

Но не мога да го хвана.

Няма как да се спася.

Светя като черна рана

в полудели небеса.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса, Нина! Поздрави!
  • Поздравления за прекрасния стих!
  • Красиво си го написала Нина, а този " мек пашкул" на всички ни е като последен пристан. Разбирам те и те поздравявам за стиха!
  • Тъжните моменти се спасяват в лирични отклонения... Успех!😍
Предложения
: ??:??