EDNOGOLQMOMOMI4E (Вероника Митева)
31 177
Nov 26, 2011, 10:46 AM

*** 

  Poetry » White poetry
775 0 6

На баба ми Н.

 

 

 

 

Колко платно си избелила, бабо.

И косите си - бели -

за черни дни си оставила.

Пак си забравила портата -

няма го дядо.

Пилци кълват мъката ти

от двайсет години.

Сама в голямата къща

заплиташ в нишка времето...

Чакат -

да ми метнат чеиза на рамото

ръцете ти –

прегорели от болката

кестени.

© Вероника Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??