26 нояб. 2011 г., 10:46

*** 

  Поэзия » Белые стихи
773 0 6

На баба ми Н.

 

 

 

 

Колко платно си избелила, бабо.

И косите си - бели -

за черни дни си оставила.

Пак си забравила портата -

няма го дядо.

Пилци кълват мъката ти

от двайсет години.

Сама в голямата къща

заплиташ в нишка времето...

Чакат -

да ми метнат чеиза на рамото

ръцете ти –

прегорели от болката

кестени.

© Вероника Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??