Да бъда с теб...
Трябваш ми,
както на скитник алкохола -
да забрави своя жалък свят!
Трябваш ми,
както умората за жален мозък,
да превърне светлината в мрак!
Желая те...
Както русалка жадно с поглед
търси своя давещ се моряк.
Желая те...
Както виното в кръвта игриво,
преливащо въз всеки мост и бряг!
Обичам те!
Тъй пламенно както Земята,
привлича паднала звезда...
Обичам те!
И търся те в спомените на душата,
с теб прераждам се и чувствам се жена!
© Пети Петрова All rights reserved.
за хубавото ти стихотворение!
Наистина много ми хареса, а третият стих ми стана любим.Успех!