Ех, да имах аз седефен замък край морето!
Кокетен, сладък с бели каменни стени.
С кули и бръшляни дълги, извисени до небето,
щях да чакам да пристигнеш само ти.
Да се промъкнеш тайно и галантно в мрака,
свидетели да са ти само всичките звезди.
Часовникът сребрист ли тъй приспивно трака?
Или са по скърцащия под от теб оставени следи?
Минаваш тихо покрай банята от порцелан,
в която аз се не отдавна със сатен изкъпах.
Запалваш плахо свещника от восък натежал,
за тебе белите чаршафи най-грижливо сгънах. ...