Тази сутрин слънцето го няма,
леко се протяга бавен облак,
гларусът е кацнал на паважа,
въздухът оглежда се тревожен.
Някаква мъгла е натежала
като липса, като черна мъка,
тишината нищо не ми казва,
гърлото ми в примка глъхне.
Лястовиче, тъкмо полетяло
над главата ми за нещо се улиса,
хванах го, погалих го за кратко,
блъскаше сърцето му стихийно... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up