10 abr 2020, 9:27

Да литне 

  Poesía » Otra
634 4 8
Тази сутрин слънцето го няма,
леко се протяга бавен облак,
гларусът е кацнал на паважа,
въздухът оглежда се тревожен.
Някаква мъгла е натежала
като липса, като черна мъка,
тишината нищо не ми казва,
гърлото ми в примка глъхне.
Лястовиче, тъкмо полетяло
над главата ми за нещо се улиса,
хванах го, погалих го за кратко,
блъскаше сърцето му стихийно... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??