Jan 25, 2014, 7:20 PM

Да ме гаси с дъжда си небето (посветено) 

  Poetry » Love
1376 0 20
Като мълния
избрала самотно дърво,
ти се втурна в сърцето ми.
Остана едно почерняло стебло
и до
моя край -
да ме гаси с дъжда си небето.
Ще се вият безкрайни пътеки
и на свойте кобилици
ще носят кошòве със обич.
На любов
да робувам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Манолов All rights reserved.

Random works
: ??:??