25.01.2014 г., 19:20 ч.

Да ме гаси с дъжда си небето (посветено) 

  Поезия » Любовна
1377 0 20
Като мълния
избрала самотно дърво,
ти се втурна в сърцето ми.
Остана едно почерняло стебло
и до
моя край -
да ме гаси с дъжда си небето.
Ще се вият безкрайни пътеки
и на свойте кобилици
ще носят кошòве със обич.
На любов
да робувам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Манолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??