Като мълния
избрала самотно дърво,
ти се втурна в сърцето ми.
Остана едно почерняло стебло
и до
моя край -
да ме гаси с дъжда си небето.
Ще се вият безкрайни пътеки
и на свойте кобилици
ще носят кошòве със обич.
На любов
да робувам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.