По пътя прашен на слова предсмъртни
пълзи в нощта простреляно сърце.
И губи се в очите мътно тъмни,
рисували довчера със перце
от хризантеми и красиви птици
разперени надежди сред жита.
Но днес накацали врабци по жици
умират от несбъдната мечта.
И толкова боли от тишината!
Лежи предсмъртното желание в калта.
Да можеше да чуе той молбата...
Куршума да не вади от вина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up