Apr 10, 2020, 8:54 AM

Да можеше да чуе... 

  Poetry
517 4 5
По пътя прашен на слова предсмъртни
пълзи в нощта простреляно сърце.
И губи се в очите мътно тъмни,
рисували довчера със перце
от хризантеми и красиви птици
разперени надежди сред жита.
Но днес накацали врабци по жици
умират от несбъдната мечта.
И толкова боли от тишината!
Лежи предсмъртното желание в калта.
Да можеше да чуе той молбата...
Куршума да не вади от вина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Random works
: ??:??