10 abr 2020, 8:54

Да можеше да чуе... 

  Poesía
520 4 5
По пътя прашен на слова предсмъртни
пълзи в нощта простреляно сърце.
И губи се в очите мътно тъмни,
рисували довчера със перце
от хризантеми и красиви птици
разперени надежди сред жита.
Но днес накацали врабци по жици
умират от несбъдната мечта.
И толкова боли от тишината!
Лежи предсмъртното желание в калта.
Да можеше да чуе той молбата...
Куршума да не вади от вина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??