Стоях в снега и бурите ме брулеха...
Засипваше ме сняг, замръзвах, но стоях...
От вятъра косите ми на ледни късчета приличаха,
но не усещах студ, умора или страх...
През пролетта Земята се събуждаше,
щастливи бяха хората, кънтеше смях...
А аз сама преборила неволите,
с празен поглед гледах... и стоях...
През лятото печеше без пощада слънцето...
Потта изтривах и на пека пак стоях...
Устата ожадняваше, а погледът помръкваше
и беше адска жега... но стоях... ...