Изплашена съм,
докато вървя през времето.
А стъпките ми сигурно се заличават,
не ще да можеш да ме проследиш.
Следите бавно под нозете ми
отново в пепел се стопяват.
А ти със поглед ме попита:
"Не можеш ли в безкрая син да се стопиш"?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up