2 oct 2007, 21:34

"...да полетиш?" 

  Poesía
869 0 2
Изплашена съм,
докато вървя през времето.
А стъпките ми сигурно се заличават,
не ще да можеш да ме проследиш.
Следите бавно под нозете ми
отново в пепел се стопяват.
А ти със поглед ме попита:
"Не можеш ли в безкрая син да се стопиш"?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??