Apr 1, 2017, 9:48 PM

Да помълчим 

  Poetry » Other
629 1 3
Да помълчим
Притихнали до неизказаност,
раздиращи до кухост зеят думите.
Надничат криво,
крият ни зад себе си,
а после гладно ни поглъщат – до приумици.
На хаоса – в предверието –
застинали сме – живи статуи.
В надменна поза – на Мислители,
красиви с тогите от суета.
Дали във тишината ще усетим,
че всъщност статуите ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Random works
: ??:??