Apr 1, 2017, 9:48 PM

Да помълчим 

  Poetry » Other
526 1 3

Да помълчим 

 

Притихнали до неизказаност,

раздиращи до кухост зеят думите.

Надничат криво,

крият ни зад себе си,

а после гладно ни поглъщат – до приумици.

На хаоса – в предверието –

застинали сме – живи статуи.

В надменна поза – на Мислители,

красиви с тогите от суета.

Дали във тишината ще усетим,

че всъщност статуите

са на Пиета?

 

© Христина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??