1.04.2017 г., 21:48 ч.

Да помълчим 

  Поезия » Друга
525 1 3

Да помълчим 

 

Притихнали до неизказаност,

раздиращи до кухост зеят думите.

Надничат криво,

крият ни зад себе си,

а после гладно ни поглъщат – до приумици.

На хаоса – в предверието –

застинали сме – живи статуи.

В надменна поза – на Мислители,

красиви с тогите от суета.

Дали във тишината ще усетим,

че всъщност статуите

са на Пиета?

 

© Христина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??