Jan 21, 2009, 7:04 PM

Да помълчиме само 

  Poetry » Other
1134 1 32
Дойдох. Отдавна не бях се прибирала.
Навалял е снегът във косите ти, мамо.
Труден и тъжен сезонът на зимата
днес попрегърбил е малко твоето рамо.
Небето отново се вглежда в очите ти,
а слънцето в тях така не замръкна.
Ръцете, мамо, треперят от истини.
Не скривай сълзите, когато се връщам.
Помня до болка всеки ъгъл на стаите,
виждам малко момиче с русички плитки.
Дълго ме нямаше. Ще ме приемеш ли?
Другаде бях, но със всичко не свикнах. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Random works
: ??:??