Дойдох. Отдавна не бях се прибирала.
Навалял е снегът във косите ти, мамо.
Труден и тъжен сезонът на зимата
днес попрегърбил е малко твоето рамо.
Небето отново се вглежда в очите ти,
а слънцето в тях така не замръкна.
Ръцете, мамо, треперят от истини.
Не скривай сълзите, когато се връщам.
Помня до болка всеки ъгъл на стаите,
виждам малко момиче с русички плитки.
Дълго ме нямаше. Ще ме приемеш ли?
Другаде бях, но със всичко не свикнах. ...