" Посвещавам следващите редове на Съпругата си... "
Казват, че нищо в нашия свят не е вечно...
смеха и живота отминават като есенен повей...
дни и поколения се сменят, а часовниът...
незменно отброява ударите НАШИТЕ Сърца...
Излизам навън... тълпата е чуждия лик в огледалото...
вървя сред забързани хора... устремени... намерили
своя смисъл в света... непоздравяващи... гневни... различни -
цветна палитра от звездни пътеки, водещи в безкрая...
СМИСЪЛЪТ винаги е бил там... във всеки един от нас,
а сълзите твърде успешно вече измиват прахта...
полепваща под нашите стъпки... водещи накъде?... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up