" Посвещавам следващите редове на Съпругата си... "
Казват, че нищо в нашия свят не е вечно...
смеха и живота отминават като есенен повей...
дни и поколения се сменят, а часовниът...
незменно отброява ударите НАШИТЕ Сърца...
Излизам навън... тълпата е чуждия лик в огледалото...
вървя сред забързани хора... устремени... намерили
своя смисъл в света... непоздравяващи... гневни... различни -
цветна палитра от звездни пътеки, водещи в безкрая...
СМИСЪЛЪТ винаги е бил там... във всеки един от нас,
а сълзите твърде успешно вече измиват прахта...
полепваща под нашите стъпки... водещи накъде?... ...