Небето с облаци е пак небе
и бодливи розите ухаят,
човек да си е много по-добре,
отколкото да си змията в рая.
С вълните си морето те зове,
високи върхове те викат дръзко,
усмивката на твоето дете
сивотата делнична разпръсква.
И колкото и трудно да ти е,
остави на Любовта да води.
На старостта когато се опреш,
ще знаеш истината за живота.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up