ДА СИ ПРОСТИМ, КОГАТО

Jul 19, 2005, 11:35 PM

Poetry

988 0 2

Да си простим,
когато трябва да се мразим,
наричайки се с мръсни имена.
Уж гледаме децата да опазим.
А кой ще пази нашата вина?!

Да си простим,
когато трябва да общуваме
чрез думи във студените писма.
Въздишайки един до друг сънуваме
различни все посоки по света.

Да си простим,
когато трябва да приличаме
на хрисими любовници безчет.
Събличаме, после пак обличаме
измамата - всичко е наред.

©Марин Лазаров

Please sign in with your account so you can comment and vote.

heartbroken (Дари)

2005-07-20T00:05:51+03:00

Позитивно настроен стих, хубаво ще е ако всички се вслушаме в него!
дю (Мира)

2005-07-19T23:54:10+03:00

Поздрави за хубавия стих!