ДА СИ ПРОСТИМ, КОГАТО

19 jul 2005, 23:35

Poesía

1033 0 2

Да си простим,
когато трябва да се мразим,
наричайки се с мръсни имена.
Уж гледаме децата да опазим.
А кой ще пази нашата вина?!

Да си простим,
когато трябва да общуваме
чрез думи във студените писма.
Въздишайки един до друг сънуваме
различни все посоки по света.

Да си простим,
когато трябва да приличаме
на хрисими любовници безчет.
Събличаме, после пак обличаме
измамата - всичко е наред.

©Марин Лазаров

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

heartbroken (Дари)

2005-07-20T00:05:51+03:00

Позитивно настроен стих, хубаво ще е ако всички се вслушаме в него!
дю (Мира)

2005-07-19T23:54:10+03:00

Поздрави за хубавия стих!