Тя няма да си тръгне, ще остане
със откровенията си " нахални " .
Ще ме погали пак с ефирни длани,
духът да не петнят дните печални.
Неукротим е живият й пламък
и в нежните пожари ме отвежда.
Не мога да я спра - не е от камък
сърцето ми, жадуващо с надежда:
- О, истинска Любов, не укорявам
зова ти огнен, всеки твой копнеж!
Но спри за малко, не че се предавам...
Бъди ми вяра, не от страст стремеж! ...