Тя няма да си тръгне, ще остане

със откровенията си " нахални " .

Ще ме погали пак с ефирни длани,

духът да не петнят дните печални.

Неукротим е живият й пламък

и в нежните пожари ме отвежда.

Не мога да я спра - не е от камък

сърцето ми, жадуващо с надежда:

- О, истинска Любов, не укорявам

зова ти огнен, всеки твой копнеж!

Но спри за малко, не че се предавам...

Бъди ми вяра, не от страст стремеж!

Да съградим по-здраво мъдър храм,

а после полети отново с плам.