Не те ли боли повече
от лъжата?
Не сълзят ли очите ти
от тъмнината?
Не крещиш ли
от болката на срама?
Приличате си
по петната,
по изпитото,
продаденото
и предателствата.
Прегръщаш нищетата,
от прах строиш,
спиш със смъртта -
''любима'' я наричаш,
но искаш да сънуваш.
Защото мен ще видиш,
в моите очи
ти гледаш истината
и си спомняш -
''Истината -
тя ще те освободи''
Не!
Не мене чакаш,
не мене искаш ти,
не мен не смееш да докоснеш -
гол сега пред себе си
стоиш.
Ще се познаеш ли?
Ще се живееш ли?
Или
с лъжа
отново ще се
ослепиш...
© Кирилка Пачева All rights reserved.