Не те ли боли повече

от лъжата?

Не сълзят ли очите ти

от тъмнината?

Не крещиш ли

от болката на срама?

Приличате си

по петната,

по изпитото,

продаденото

и предателствата.

Прегръщаш нищетата,

от прах строиш,

спиш със смъртта -

''любима'' я наричаш,

но искаш да сънуваш.

Защото мен ще видиш,

в моите очи

ти гледаш истината

и си спомняш -

''Истината -

тя ще те освободи''

Не!

Не мене чакаш,

не мене искаш ти,

не мен не смееш да докоснеш -

гол сега пред себе си

стоиш.

Ще се познаеш ли?

Ще се живееш ли?

Или

с лъжа

отново ще се

ослепиш...