Jan 21, 2007, 2:53 PM
Да ти подаря сърцето си
Ти помниш ли потока стар,
край който винаги се спирахме?
Той бе наш верен другар
и от него жадно ний отпивахме.
Слушахме шумоленето на неговите води
и приседнали кротко на тревата,
споделяхме всички свои мечти
и радост преливаше в душата.
Малък, но шумен като океана
и бистър като синьото небе.
С тебе пак до него искам да застана,
за да ти подаря своето сърце!
край който винаги се спирахме?
Той бе наш верен другар
и от него жадно ний отпивахме.
Слушахме шумоленето на неговите води
и приседнали кротко на тревата,
споделяхме всички свои мечти
и радост преливаше в душата.
Малък, но шумен като океана
и бистър като синьото небе.
С тебе пак до него искам да застана,
за да ти подаря своето сърце!
© Кристина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
много много ми хареса БРАВО 6
-
Само така криси! -
Чудесен стих!!6
-
Поздрав за нежния стих и добре дошла!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
