21 ene 2007, 14:53

Да ти подаря сърцето си 

  Poesía
1075 0 4
Ти помниш ли потока стар,
край който винаги се спирахме?
Той бе наш верен другар
и от него жадно ний отпивахме.

Слушахме шумоленето на неговите води
и приседнали кротко на тревата,
споделяхме всички свои мечти
и радост преливаше в душата.

Малък, но шумен като океана
и бистър като синьото небе.
С тебе пак до него искам да застана,
за да ти подаря своето сърце!

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??