Да тичаш сам сред горските поляни
и да те гонят бурни ветрове,
примамват те, от слънцето огряни,
далечни бели, снежни върхове.
Да пиеш ти от извори планински
и да пресичаш бързащи реки,
пътеки виещи се да последваш,
вървящи към незнайни висоти.
Да бъдеш там. Върхът да е в краката.
Ръце да вдигнеш и помолиш Бога.
Навеки нека бъде красотата,
без нея хората не могат. ...