Романтик (Христо Костов)
403 16192
17 jun 2007, 23:35

Да тичаш сам сред горските поляни  

  Poesía
860 0 27


Да тичаш сам сред горските поляни
и да те гонят бурни ветрове,
примамват те, от слънцето огряни,
далечни  бели, снежни върхове.


Да пиеш ти от извори планински
и да пресичаш бързащи реки,
пътеки виещи се да последваш,
вървящи към незнайни висоти.


Да бъдеш там. Върхът да е в краката.
Ръце да вдигнеш и помолиш Бога.
Навеки нека бъде красотата,
без нея хората не могат.


Да литнеш после. Птица в небесата.
На някъде. Посока към безкрая.
Да можеш да усетиш  свободата.
И  бъдеш миг във своя кът от рая.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??