С аромат на мокри треви.
В цвят на изгряващо утро.
Познаваш всички нейни черти.
Гледа не винаги мъдро.
Докосва като полъх от юг.
Целува като нимфа игрива.
Ще чака кротко тук,
където я правиш щастлива.
Да, това е жената...
На която ще легнеш в краката.
С нежност ще галиш главата...
...защото - да, това е жената!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up