С аромат на мокри треви.
В цвят на изгряващо утро.
Познаваш всички нейни черти.
Гледа не винаги мъдро.
Докосва като полъх от юг.
Целува като нимфа игрива.
Ще чака кротко тук,
където я правиш щастлива.
Да, това е жената...
На която ще легнеш в краката.
С нежност ще галиш главата...
...защото - да, това е жената!
© Паро Всички права запазени
В това стихотворение жената е разнолика. А неговият адресат харесва в нея именно това. Тя е млада, нежна, игрива, кротка, страстна, мила и т.н.
Пък и в крайна сметка, защо трябва жените, с които мъжете си лягат да са мъдри Последното е шега