Сто дни валя. Подгизнаха полята.
На асфалта по неписан обичай
слънце, нарисуваха децата.
Да вземе да изгрей накрай,
та... да продължи играта.
Но, не би! Облаците все сърдити,
отнасяха на всички ругатните.
А слънцето лишено от сълзи,
облаците щипеше до синини
и трепереше, заради белята...
Трепереше от страх и от вина...
За самотата си другите наказа... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up