12 mar 2025, 1:16

Да усетиш, че си жив... 

  Poesía
39 1 0
Сто дни валя. Подгизнаха полята.
На асфалта по неписан обичай
слънце, нарисуваха децата.
Да вземе да изгрей накрай,
та... да продължи играта.
Но, не би! Облаците все сърдити,
отнасяха на всички ругатните.
А слънцето лишено от сълзи,
облаците щипеше до синини
и трепереше, заради белята...
Трепереше от страх и от вина...
За самотата си другите наказа... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??