Този дом има много врати,
а прозорците кой ли заключи?
Тук денят само в кръг се върти –
има свое легло, като куче.
Тежки щори, покрити са с прах,
и останки от думи, в ъглите.
В гардеробите, хваща ме страх,
да погледна – там споменът скрит е.
Телевизор е целият свят,
и говори, говори, говори.
Чудесата, дори не звънят,
знаят никой не ще им отвори. ...