Patrizzia (Надежда Ангелова)
2292 18257
16.06.2021 г., 19:50 ч.

Да знаят къде съм 

  Поезия » Друга
602 4 16

Този дом има много врати,
а прозорците кой ли заключи?
Тук денят само в кръг се върти –
има свое легло, като куче.

 

Тежки щори, покрити са с прах,
и останки от думи, в ъглите.
В гардеробите, хваща ме страх,
да погледна – там споменът скрит е.

 

Телевизор е целият свят,
и говори, говори, говори.
Чудесата, дори не звънят,
знаят никой не ще им отвори.

 

И е къща, а беше ни дом,
само паяци  тихи и черни,
от тавана провесват се щом,
плъзнат късите сенки вечерни.

 

И мирише на старост и тлен,
и се лющи луксозна позлата,
тъкмо работа само за мен,
стигат радио, хъс и метлата.

 

И ще грейне в прозореца сън
и цветята сама ще харесам,
и адрес ще напиша, отвън –
чудесата да знаят къде съм.
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??