Даже не видя...

Oct 23, 2008, 1:10 PM

Poetry » Love

1098 0 20

Небето побеля като мастика -
дъждът се раждаше във бели чаши,
приличащи на облаци.
В очите ми
се раждаше от бяло болката.
Разхвърля ме на крясъци из стаята
и даже не посмя да ме докоснеш...
По голите ти длани нощем
усещах гладните ти паяци.
Гощавах ги с усмивки
и със топло.
По устните ми вдигаха наздравици. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Даже не видя...

Want to read more?

Random works