Даже не видя...

23.10.2008 г., 13:10 ч.

Поезия » Любовна

1100 0 20

Небето побеля като мастика -
дъждът се раждаше във бели чаши,
приличащи на облаци.
В очите ми
се раждаше от бяло болката.
Разхвърля ме на крясъци из стаята
и даже не посмя да ме докоснеш...
По голите ти длани нощем
усещах гладните ти паяци.
Гощавах ги с усмивки
и със топло.
По устните ми вдигаха наздравици. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Даже не видя...

Искате да прочетете повече?

Предложения