Jul 16, 2022, 7:03 AM

Даже скалите се чупят 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
343 0 0

Морето синьо ме прегърна със своята вода,

слънцето топли моята душа,

стресът заминава от моята глава,

щом съм стъпил на пясъка, покоят

е прекъснат от вълните бойни,

но аз съм спокоен

и вълните бели

стават все по-големи,

във морето има умрели.

Скалите, които нямат време,

водата унищожава

и мели,

но има ли смисъл да се борим тогава,

щом даже скалата не е издържала. 

© С All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??