Морето синьо ме прегърна със своята вода,
слънцето топли моята душа,
стресът заминава от моята глава,
щом съм стъпил на пясъка, покоят
е прекъснат от вълните бойни,
но аз съм спокоен
и вълните бели
стават все по-големи,
във морето има умрели.
Скалите, които нямат време,
водата унищожава
и мели,
но има ли смисъл да се борим тогава,
щом даже скалата не е издържала.