Толкова далеч, а толкоз близо във сърцето,
нали навсякъде над нас едно и също е небето,
нали след километри, път безкраен,
до мен във мойта мисъл скита твоят глас омаен.
Този блясък в лешниковите очи
е много повече от слънчеви лъчи,
ръце, които искам с моите пръсти да се слеят,
лъчи, които в мойта мисъл ще прелеят.
Не си далеч тогава щом
във моята душа и всяка вечер влизаш с взлом,
не си далеч когато аз не спя,
опитвайки всеки спомен с тебе да спася. ...