Толкова далеч, а толкоз близо във сърцето,

нали навсякъде над нас едно и също е небето,

нали след километри, път безкраен,

до мен във мойта мисъл скита твоят глас омаен.

Този блясък в лешниковите очи

е много повече от слънчеви лъчи, 

ръце, които искам с моите пръсти да се слеят,

лъчи, които в мойта мисъл ще прелеят.

Не си далеч тогава щом

във моята душа и всяка вечер влизаш с взлом,

не си далеч когато аз не спя,

опитвайки всеки спомен с тебе да спася.

Не те забравям, няма как,

животите ни - вечен кръговрат,

срещала съм те преди 

и ще те усещам, щом умът ми пак заспи.

Липсваш ми и чудя се дали

нощем гледаме към същите звезди...

Дали когато те сънувам,

в мислите ти аз нахлувам?

Град като град, улици едни и същи,

ако ме обичаш има ли значение дали си с мен или сам е всеки вкъщи,

има ли значение колко ли далече,

щом времето е само път, а мислите ми с теб са вече.