През нощта тичам сама,

невинни цветя настъпвам така,

не мисля за теб, но само сега

и всяка нощ се повтаря това.

Нежен като дъжд идваш във съня,

но само там оставаш такъв.

На сутринта отново си лош

и всеки ден ме режеш, сякаш с нож.

Казваш ми, че си ревнив,

но с кой се срещам, май не те е грижа.

Хвалиш ми се колко си красив,

но няма пак да си под мойта кожа.

Вече ми е все едно къде си.

Дори и пак да ми натякваш с кой си,

няма пак да ти се вържа,

няма пак да ти повярвам,

че за мене те е грижа!

Може пак да се обикнем, но след време.

Когато самотата на раменете ни задреме

и когато няма кой да ни погледне във очите,

и да ни върне спомените, и мечтите.