През нощта тичам сама,
невинни цветя настъпвам така,
не мисля за теб, но само сега
и всяка нощ се повтаря това.
Нежен като дъжд идваш във съня,
но само там оставаш такъв.
На сутринта отново си лош
и всеки ден ме режеш, сякаш с нож.
Казваш ми, че си ревнив,
но с кой се срещам, май не те е грижа.
Хвалиш ми се колко си красив,
но няма пак да си под мойта кожа.
Вече ми е все едно къде си.
Дори и пак да ми натякваш с кой си,
няма пак да ти се вържа,
няма пак да ти повярвам,
че за мене те е грижа!
Може пак да се обикнем, но след време.
Когато самотата на раменете ни задреме
и когато няма кой да ни погледне във очите,
и да ни върне спомените, и мечтите.
© Дани Иванова Всички права запазени