Стягат се всички лимфи.
Не можеш да дишаш,
виждаш прииждащите нимфи.
Сърцето ти хвърчи от гнездото
по-бързо от крила на колибри.
Ушите ти чуват само
отдалечаващия крясък на грифин.
Засилил пера към свят невидим,
гдето бдят паметни сили.
И Духа светий семпло се хили
над червения килим,
чийто край се бил разбридил.
Но не изтича последната капка
горещо чили
и пред хоризонта остават
само лъскавите колиби,
чиито керемиди
вятъра небрежно е обидил.