Стягат се всички лимфи.

Не можеш да дишаш,

виждаш прииждащите нимфи.

Сърцето ти хвърчи от гнездото 

по-бързо от крила на колибри.

Ушите ти чуват само

отдалечаващия крясък на грифин.

Засилил пера към свят невидим,

гдето бдят паметни сили.

И Духа светий семпло се хили

над червения килим,

чийто край се бил разбридил.

Но не изтича последната капка

горещо чили

и пред хоризонта остават

само лъскавите колиби,

чиито керемиди

вятъра небрежно е обидил.