Далече, далече отлетяха мечтите...
Сега разорен съм, отчаян и гол.
Следата им сля се с таз на сълзите
във вкуса на живота - горивата сол.
Далеч отлетяха и моите мисли,
духовни трепети, копнежи, любов -
купища напразно изписани листи,
молби към света, а той е суров...
И мойте чувства сега са далече -
съдбата зарови ги в черен ковчег...
Да легна до тях време е вече -
нима така ограбен, аз съм Човек?!