13 feb 2021, 16:13

Далече, далече... 

  Poesía » Filosófica
331 0 5

Далече, далече отлетяха мечтите... 

Сега разорен съм, отчаян и гол.

Следата им сля се с таз на сълзите

във вкуса на живота - горивата сол.

 

Далеч отлетяха и моите мисли, 

духовни трепети, копнежи, любов -

купища напразно изписани листи,

молби към света, а той е суров... 

 

И мойте чувства сега са далече -

съдбата зарови ги в черен ковчег... 

Да легна до тях време е вече -

нима така ограбен, аз съм Човек?! 

© Калин Пантов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • amethyst (Калин Пантов) - леле, как познах! Три пъти гледах няма ли дата кога е писано, нещо не ми се връзваше със сегашния ти образ, който съм си създала от четенето на това, което пишеш.
    Малко е да се каже "изгубено", направо сме си "загубено"
  • Благодаря ви, приятели! Наистина пораснах! Това стихотворение е писано в средата на 90-те, когато сблъсъкът на мечтите на младия (тогава) Аз с реалността, бе особено силен. А и нашето "изгубено" поколение, имаше редкия "шанс", да израства и съзрява в "интересни" времена...
    А те, май - още не са отминали...
  • Права е Наташа! Много хора са минали по този път! Обичай и ще бъдеш обичан!
    Вяра, Надежда и Любов!
  • Пораснал си значи. Мечтите са в периода на израстването, след тях идват приоритети и критерии. За това и най-уязвими са най-младите, защото залагат очаквания на мечтите си.
    Чувствата не отлитат. Те са си в нас и се появяват, когато има за кого. Духовните трепети ако ги нямаше, нямаше да го има и това стихотворение.
    Всичко ти е наред. Не е дошъл още краят на света, споко!
  • Калине, желая ти да преодолееш този труден период в живата ти и отново да изпитваш радост и любов. Не се отчайвай, моля те! Всеки от нас е имал тежки моменти, но с търпение, смирение и надежда се преодоляват!
Propuestas
: ??:??